В пресата за нас

в. Дума, бр. 2005 год. 24 стр.
автор Светлана Тихова

С два каяка по граничната бразда

Ентусиасти плаваха по Марица от Пловдив до Одрин, решени да положат началото на традиционна регата на добросъседството

Марица, Мерич, Еврос - трите имена на реката, която извира от Рила, прекосява Тракийската равнина и се влива в Бяло море. По пътя си разделя България от Гърция и чертае границата на Гърция и Турция. И събира трите държави в една тристранна пирамида на граничния остров. До тази пирамида достигаме след четиримесечни усилия в края на юни с два едноместни каяка и един "боен" фолксваген, който тук-таме служи за колесарка на каяците.

Проучвателната мисия

Стартираме в средата на април. Марица е буйна и пълноводна, край нея гъмжи от птици. Описваме всяка точка на реката, намираме местата за бивак, за да подготвим същинската част на похода, когато в него ни се иска да се включат както традиционните участници от пловдивските университети, така и каякари от трите балкански държави, през които минава Марица. Всъщност искаме Марица-Мерич-Еврос да бъде балканския Дунав поне веднъж в годината, като походът започва от Пловдив, дефилира през Одрин и достига Бяло море край Александруполис. Това са около 350 километра, половината от които - на българска територия. Изминаваме ги за 4 дни и с 3 бивака - край Димитровград, край Харманли и около Свиленград. На ден се гребе по около 5-6 часа при средна скорост 8 км в час. Според Васил Флоров - шефа на нашия екип - този етап е преодолим и от неподготвени участници. Първата част на приключението завършва на 21 април с обещание за скорошно продължение.

Бариерата на бумагите

То обаче се забавя заради разрешенията както от българската, така и от турската и гръцката гранична служба. Отвсякъде ни предупреждават, че в участъка, който е граничен за Турция и Гърция, плаването си е на наш собствен риск. В Турция има военни бази, пазени от граничари с натовска дисциплина, в Гърция - минни полета срещу нелегалната емиграция. Към това - и блатата, които обграждат делтата на Марица, и опасностите от наводнения поради дъждовете...

Но... който се страхува от мечки - да не ходи в гората. Все пак приемаме компромиса за първата стъпка и крайната цел - остава за догодина да достигнем Бяло море по Марица. А сега се отправяме до Одрин и на 27 юни се озоваваме в Свиленград с всичките ни необходими документи, разрешаващи ни да плаваме в граничните райони на Гърция и България и Гърция и Турция. Домакин ни е полк. Николов от граничната служба в Свиленград. Дни преди старта на финалната права той ни пое под личната си закрила и в тричасов разговор със зам.-областния управител на Одрин - Дженгизхан Аксой - уточни подробностите по безопасното ни плаване в съседна Турция.

С военен ескорт

На 28 юни два военни джипа ескортираха малката ни експедиция по суша. Припомнихме си как преди 20 години в Свиленград се стигаше само с открит граничен лист, а преди 10 - визите ни спъваха навсякъде. Сега кльоновете са разградени, съседните ни страни - без визов режим, а границите в Европа са веч забравени...

Подготовката за нашето приключение по Марица-Мерич-Еврос от Пловдив до Одрин продължи 4 месеца. В Одрин се разделихме с обещанието догодина походът ни да продължи до Бяло море, а в него да се включат - този път не като ескорт, а с нас, по вода и с каяци - участници от Гърция и Турция.

назад